България не трябва да се въвлича по какъвто и да е начин във войната на украинска територия
Боян Чуков коментира , че войната в Украйна е сред Съединени американски щати и Русия, а за Русия тя е на живот и на гибел. Според него геополитическата борба сред евроатлантическия и евразийски полюс в никакъв случай не е приключвала дефинитивно. С разпадането на Съюз на съветските социалистически републики светът остана с усещане, че евроатлантическият полюс е победил дефинитивно и окончателно. Но Русия възкръсна като феникс. И не за първи път в своята история Русия се завърна в световната геополитическа борба. Днес господин Чуков дава отговор на въпросите каква би трябвало да бъде българската позиция за войната и би трябвало ли България за праща оръжие за Киев?
- Държавите от някогашния соцлагер не пожелаха ли сами да станат членки на НАТО след разпадането на Варшавския контракт, страхувайки се от Русия, господин Чуков? В записките си президентът Желю Желев написа, че в деня на ликвидирането на Варшавския контракт Горбачов му изсъскал – а в този момент кой ще ви пази?
- Не знам българският народ да се опасява от епохи от Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики или Руската федерация. Както нямам спомен да е провеждан референдум за това дали България да стане член на НАТО. Влязохме в Североатлантическия алианс без всенародно допитване. Народите в Източна Европа не са оповестили посредством гласоподаване дали желаят страните им да са членове на НАТО. Трябва да вършим разлика сред народите и политическите елити, които са надалеч по-пластични в своите възгледи, геополитически настройки и отстъпки пред глобалисткия напън. Особено когато „ демократичната смяна “ е съпроводена от значителни лични бонуси за най-бързо и шумно изменящите се. Днес в България няма човек, който може да получи достъп до висшата държавна администрация, в случай че не е уверен и гневен евроатлантик. Ако не попържва в електронните медии непрекъснато Владимир Путин. Желю Желев бе един добър, само че прочувствено доверчив и лишен от политическа и геополитическа просветеност човек. Спомнете си, че Желю Желев направи България франкофонска страна. И 30 години след нашия „ цивилизационен избор “ (по Петър Стоянов, а не по Арнълд Тойнби или Самюъл Хънтингтън) ние не сме нито в Британската общественост, нито във франкофонската. Последно разбрах, че гръцките Военновъздушни сили ще пазят нашите въздушни граници. Можем да дадем на турците на ишлеме да пазят сухопътните ни граници и да разпуснем страната. След 30 години „ боязън “ от Русия и 20 години защитавани от НАТО останахме без стопанска система, без войска, загубихме националното си достолепие и еднаквост, и се лъжем взаимно, че имаме страна. България е единствената на Балканския полуостров, в която вносът на доматите надвишава този на бананите. А бяхме „ доматената република “, която хранеше 300 милионен пазар в Централна и Източна Европа. И тези плачевни резултати в селското стопанство ли са вследствие на „ съветската опасност “ и „ боязън “ от Кремъл? Източна Европа се освободи от комунистическото робство, само че Германия я унищожи в демографски проект със своята хищна икономическа политика. Днес понятието „ народен суверенитет “ провокира единствено горест измежду българите, които схващат какво е положението на страната ни и какво в действителност в действителност значи национална сигурност.
- Ако не беше член на НАТО, каква щеше да е ориста на България в този момент?
- Съдбата на България зависи от това в коя геополитическа орбита ще бъде привлечена. И се върти в нея. Преди Втората международна война бяхме в орбитата на Берлин. След 1945 година бяхме в тази на Москва. Днес сме в геополитическата орбита на Вашингтон. България след Освобождението в никакъв случай не е била дори и районен фактор. След рухването на Берлинската стена София попадна в орбитата на Съединени американски щати, тъй като Съюз на съветските социалистически републики се срути. Срути се построената от Москва геополитическа мозайка и ние бяхме привлечени в гравитационното поле на американската геостратегия. След 1989 година България нямаше право на избор. Но директно след 1989 година българският политически хайлайф имаше по-голям марж при вземането на независими решения. Това създаваше някаква заблуда за автономия, която действително бе лъжлива. Днес нашият хайлайф, който съставлява евроатлантически импортиран ГМО управленчески псевдоелит, е заставен да употребява клиширан либерален разказ и да марширува в наложения силово евроатлантически строй. В България все по-некадърно се опитваме посредством срамна мимикрия да прикрием несъстоятелността на това, което назоваваме „ българската народна власт “.
- Кой съгласно вас би трябвало да управлява службите в България, господин Чуков – Министерският съвет, президентът, Народното събрание?
- Системата за сигурност на всяка една страна се построява във времето според от нейната цивилизационна същина и изминат исторически път. Няма подготвен вносен образец, който да се наложи и копира без да се регистрират националните особености. В научен проект постоянно в една демократична страна се приказва за парламентарен надзор на специфичните служби, само че има западноевропейска страна, в която комисията за парламентарен надзор се назначава от премиера. Той дефинира по кое време тя ще заседава и по какви въпроси. Подобен метод е неупотребим в България. Във всяка една страна има законодателство, което регламентира активността на специфичните служби, само че съществува редом с това и по този начин наречената „ открита процедура “. Предвид миналите трийсетина години след измененията у нас смятам, че българските специфични служби би трябвало да са по-скоро под контрола на президентството. Защото президентската институция е несъмнено по-защитена от периодическите политически рецесии, смени на кабинети и наложителното постоянно текучество на фрагменти в Министерски съвет, които повличат земетресения от всевъзможен темперамент в специфичните служби. Естествено, има и редица софтуерни административни процедури, които би трябвало да се приспособяват към нашата действителност и народопсихология. Това е допустимо най-краткият отговор на този въпрос. Иначе казусът е многовекторен и изисква доста време, с цел да бъде обзет по професионален метод.
- Каква би трябвало да бъде българската позиция за войната и би трябвало ли България за праща оръжие за Киев?
- България не би трябвало да се въвлича по какъвто и да е метод във войната на украинска територия. Още по-малко да дава оръжие на Киев. Да не приказваме за изпращане на въоръжен български контингент на фронта в поддръжка на ВСУ. Въпреки че със настоящето държавно управление в София изпращането на контингент става все по-вероятно. Почти несъмнено. От нас ще се желае да се „ накървим “ против руснаците. Постепенното ни замесване във войната против Русия ни е трансформирало и ще продължи да ни трансформира от ден на ден в елементарни жертвени пешки, участващи в американската геостратегия против Москва. В демографски проект и като боен запас сме доста зле за разлика от Полша и Румъния, само че към този момент притежаваме основна територия в центъра на Балканите, която е отличен плацдарм за интервенции на НАТО на изток. Светът напуща досегашната си еднополярност и се преформатира в панрегиони, които ще се построяват на цивилизационна основа. Трябва да сме наясно, че в никакъв случай няма да станем англосаксонци, конфуцианци или някакви други. Ние сме на Балканите, прабългари, пристигнали от Азия, смесили се с локалните славяни. Престояли сме дълго в периферията на Османската империя. Мястото на нашата страната е в центъра на Балканите – сред турци, гърци, руснаци, сърби, румънци, албанци, хървати, словенци... Ние имаме избрана от Арнълд Тойнби, Николай Данилевски, Самюъл Хънтингтън и други цивилизационна еднаквост, цивилизационен код. Последният е предопределял, предопределя и ще предопределя значително нашата бъдеща орис.
Тодор Токин, Труд
- Държавите от някогашния соцлагер не пожелаха ли сами да станат членки на НАТО след разпадането на Варшавския контракт, страхувайки се от Русия, господин Чуков? В записките си президентът Желю Желев написа, че в деня на ликвидирането на Варшавския контракт Горбачов му изсъскал – а в този момент кой ще ви пази?
- Не знам българският народ да се опасява от епохи от Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики или Руската федерация. Както нямам спомен да е провеждан референдум за това дали България да стане член на НАТО. Влязохме в Североатлантическия алианс без всенародно допитване. Народите в Източна Европа не са оповестили посредством гласоподаване дали желаят страните им да са членове на НАТО. Трябва да вършим разлика сред народите и политическите елити, които са надалеч по-пластични в своите възгледи, геополитически настройки и отстъпки пред глобалисткия напън. Особено когато „ демократичната смяна “ е съпроводена от значителни лични бонуси за най-бързо и шумно изменящите се. Днес в България няма човек, който може да получи достъп до висшата държавна администрация, в случай че не е уверен и гневен евроатлантик. Ако не попържва в електронните медии непрекъснато Владимир Путин. Желю Желев бе един добър, само че прочувствено доверчив и лишен от политическа и геополитическа просветеност човек. Спомнете си, че Желю Желев направи България франкофонска страна. И 30 години след нашия „ цивилизационен избор “ (по Петър Стоянов, а не по Арнълд Тойнби или Самюъл Хънтингтън) ние не сме нито в Британската общественост, нито във франкофонската. Последно разбрах, че гръцките Военновъздушни сили ще пазят нашите въздушни граници. Можем да дадем на турците на ишлеме да пазят сухопътните ни граници и да разпуснем страната. След 30 години „ боязън “ от Русия и 20 години защитавани от НАТО останахме без стопанска система, без войска, загубихме националното си достолепие и еднаквост, и се лъжем взаимно, че имаме страна. България е единствената на Балканския полуостров, в която вносът на доматите надвишава този на бананите. А бяхме „ доматената република “, която хранеше 300 милионен пазар в Централна и Източна Европа. И тези плачевни резултати в селското стопанство ли са вследствие на „ съветската опасност “ и „ боязън “ от Кремъл? Източна Европа се освободи от комунистическото робство, само че Германия я унищожи в демографски проект със своята хищна икономическа политика. Днес понятието „ народен суверенитет “ провокира единствено горест измежду българите, които схващат какво е положението на страната ни и какво в действителност в действителност значи национална сигурност.
- Ако не беше член на НАТО, каква щеше да е ориста на България в този момент?
- Съдбата на България зависи от това в коя геополитическа орбита ще бъде привлечена. И се върти в нея. Преди Втората международна война бяхме в орбитата на Берлин. След 1945 година бяхме в тази на Москва. Днес сме в геополитическата орбита на Вашингтон. България след Освобождението в никакъв случай не е била дори и районен фактор. След рухването на Берлинската стена София попадна в орбитата на Съединени американски щати, тъй като Съюз на съветските социалистически републики се срути. Срути се построената от Москва геополитическа мозайка и ние бяхме привлечени в гравитационното поле на американската геостратегия. След 1989 година България нямаше право на избор. Но директно след 1989 година българският политически хайлайф имаше по-голям марж при вземането на независими решения. Това създаваше някаква заблуда за автономия, която действително бе лъжлива. Днес нашият хайлайф, който съставлява евроатлантически импортиран ГМО управленчески псевдоелит, е заставен да употребява клиширан либерален разказ и да марширува в наложения силово евроатлантически строй. В България все по-некадърно се опитваме посредством срамна мимикрия да прикрием несъстоятелността на това, което назоваваме „ българската народна власт “.
- Кой съгласно вас би трябвало да управлява службите в България, господин Чуков – Министерският съвет, президентът, Народното събрание?
- Системата за сигурност на всяка една страна се построява във времето според от нейната цивилизационна същина и изминат исторически път. Няма подготвен вносен образец, който да се наложи и копира без да се регистрират националните особености. В научен проект постоянно в една демократична страна се приказва за парламентарен надзор на специфичните служби, само че има западноевропейска страна, в която комисията за парламентарен надзор се назначава от премиера. Той дефинира по кое време тя ще заседава и по какви въпроси. Подобен метод е неупотребим в България. Във всяка една страна има законодателство, което регламентира активността на специфичните служби, само че съществува редом с това и по този начин наречената „ открита процедура “. Предвид миналите трийсетина години след измененията у нас смятам, че българските специфични служби би трябвало да са по-скоро под контрола на президентството. Защото президентската институция е несъмнено по-защитена от периодическите политически рецесии, смени на кабинети и наложителното постоянно текучество на фрагменти в Министерски съвет, които повличат земетресения от всевъзможен темперамент в специфичните служби. Естествено, има и редица софтуерни административни процедури, които би трябвало да се приспособяват към нашата действителност и народопсихология. Това е допустимо най-краткият отговор на този въпрос. Иначе казусът е многовекторен и изисква доста време, с цел да бъде обзет по професионален метод.
- Каква би трябвало да бъде българската позиция за войната и би трябвало ли България за праща оръжие за Киев?
- България не би трябвало да се въвлича по какъвто и да е метод във войната на украинска територия. Още по-малко да дава оръжие на Киев. Да не приказваме за изпращане на въоръжен български контингент на фронта в поддръжка на ВСУ. Въпреки че със настоящето държавно управление в София изпращането на контингент става все по-вероятно. Почти несъмнено. От нас ще се желае да се „ накървим “ против руснаците. Постепенното ни замесване във войната против Русия ни е трансформирало и ще продължи да ни трансформира от ден на ден в елементарни жертвени пешки, участващи в американската геостратегия против Москва. В демографски проект и като боен запас сме доста зле за разлика от Полша и Румъния, само че към този момент притежаваме основна територия в центъра на Балканите, която е отличен плацдарм за интервенции на НАТО на изток. Светът напуща досегашната си еднополярност и се преформатира в панрегиони, които ще се построяват на цивилизационна основа. Трябва да сме наясно, че в никакъв случай няма да станем англосаксонци, конфуцианци или някакви други. Ние сме на Балканите, прабългари, пристигнали от Азия, смесили се с локалните славяни. Престояли сме дълго в периферията на Османската империя. Мястото на нашата страната е в центъра на Балканите – сред турци, гърци, руснаци, сърби, румънци, албанци, хървати, словенци... Ние имаме избрана от Арнълд Тойнби, Николай Данилевски, Самюъл Хънтингтън и други цивилизационна еднаквост, цивилизационен код. Последният е предопределял, предопределя и ще предопределя значително нашата бъдеща орис.
Тодор Токин, Труд
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ